За книгата: година / Отначало Ешка чу звуци, сякаш нечие огромно сърце биеше до нея. След това глухите удари прераснаха в ритмично разклащане на земята, която някога беше покривала Ешка. С яростен пукот корените се пръснаха, оплитайки и пробождайки тялото й. Езикът се размърда и избута печат - напоен с восък парцал - от устата. Счупените кости започнаха да болят и да се сплитат. Йешка се опита да помръдне. Подейства. Земята вече не притискаше, не ограничаваше, не пречеше на движението. Само дървен кол, забит в гърдите му, му попречи да стане. Ешка го хвана с хилавите си длани и дръпна. Червеи изпълзяха от раната, гърчеха се под полуизгнилия плат и гъделичкаха зърната и корема й. Кожата помнеше формата на всеки подземен обитател: някои бяха гладки, покрити със слуз, други с твърда четина. Но най-лошите от всички бяха земните бръмбари с техните разкъсващи мандибули. А съществата, които са снасяли яйца във вътрешностите й... Колко дълго са гризали плътта, изтегляйки течността, която изтича от нея??